POV: Аз съм твоето новородено бебе…
POV: Аз съм твоето новородено бебе…
Мамо, аз не знам, че е полунощ.
Знам само, че коремчето ми е е отново празно.
Току-що беше заспала.
Очите ти натежават от умора.
Косата ти е разрошена.
Тениската ти ухае на мляко.
И въпреки това ме прегръщаш и ме притискаш до себе си.
Светът е голям.
Твърде светъл.
Твърде студен.
Но твоята кожа?
Тя ми е позната.
Когато ме сложиш на гърдите си, чувам същия ритъм на сърцето ти.
Същият ритъм, който слушах още преди да видя лицето ти.
Не виждам умората в очите ти.
Не виждам съмнението в сълзите ти.
Виждам топлина.
Виждам сигурност.
Виждам своя дом.
Един ден ще се храня без да съм в прегръдките ти.
Един ден няма да имам нужда да заспивам на гърдите ти.
Но точно сега?
Ти си моето спокойствие посред нощ.
Ти си моето утро.
Ти си всичко, което познавам.
Прочети още тук и ни последвай в социалните мрежи:
